Моят принц на бял кон

Изглежда интересно^^Чакам да видя първата главица

интересноо Very Happy

чакам с нетърпение Wink

Глава №1
~Срещата~

Здравейте!Казвам се Ева и съм на 18г.Искам да ви разкажа моята история..

Всичко започна в един горещ летен ден-4 юли.Тогава бях почти на 16г.Много ясно си спомням как слънцето разтапяше сладоледа в ръката ми.Навън всеки се криеше от лъчите и единствено аз бях на улицата.Стигнах до входната ни врата и хванах дръжката.Но тя беше толкова напечена,че ме изгори.Започнах да подскачам на място,като духах към опареното място.Телефонът ми звънна.Не се и учудих,че Джихюн ми звънеше.Тя беше най-добрата ми приятелка,учихме,излизахме-всичко правихме заедно.Бяхме като близнаци,които делят общ мозък..Момент,такива близнаци се наричат сиамските,нали?
-Джихюнн,what's up?
-ЕВАА!-извика Джихюн и се наложи да държа телефона си на разстояние от ухото.-Знаеш ли какво е станало??Ким и ДоДо са се събрали!!!
Додо беше братът на Джихюн.Разбира се,той не се казва Додо-това му е прякора.Додо беше доооста сладък и винаги ми е харесвал.А Ким...Ким не ми хареса още когато се запознах с нея..Стори ми се прекалено надута...~~Може би не я харесвам,защото преди си падах по ДоДо..~~
-Наистина ли!Супер,много се радвам за тях..Макар,че ми се струваше невъзможно да се съберат за 6-ти път..-побързах да се отърва от мислите за Додо.
-Хайде да излезнем в парка..Ще забиеш някой сладур..
Джихюн..Джихюн..Милата ми тя.Аз съм единственото момиче в класа без гадже и тя се притеснява за мен.Колко пъти съм й казвала да не се интересува поне от тази част от личният ми живот,но не..
-Джихюн,тази тема не ми е приятна..Моля те ако нямаш нещо друго да ми казваш по-добре затвори-не исках да прозвучи гадно,но Джихюн го прие съвсем в другата посока.
-Какво??Защо да затварям??И кажи ми защо не искаш да излезнем в парка??Момиче стегни се на 16 си-прекъснах я,за да я поправя:
-На 15 и половина!
-Добре на 15 и половина си,а все още не си имал приятел!Някои момичета на възрастта ти не са девствени,камо ли че и бременни има!Я се погледни каква си красива,първият срещнат ще те иска!!
Вече ми кипна..Затворих телефона и с тялото си отворих вратата.Хвърлих чантата си на пода и се затворих в моята стая..Знаех кое ще ме развесели-да си пусна някоя забавна песен.Натиснах копчето за включване на компютъра и отидох до банята да си измия лицето,от боклуците,полепили се по него през деня.Като се върнах,компютъра беше заредил.Влезнах в Youtube и си пуснах Block B-Tell Them ...Тази песен винаги успяваше да ме развесели,поне малко.Влезнах в Allkpop и видях,че има някаква нова момчешка група.Казваха се Boyfriend..Добре де това беше странно име..Видях че са дебютирали на 26 май и реших да си пусна някоя тяхна песен.Пуснах си клипът им и се настаних удобно на стола,който беше пред разпадане..
След като изгледах клипа,първата ми мисъл беше "трябва да видя отново усмивката на русият"..Изгледах още няколко пъти клипа и си харесах още едно момче.Оказа се,че това е Minwoo.Русото момче се казваше Youngmin.Пишеше,че е по-големият близнак-това ме озадачи..Погледнах другите имена и видях Kwangmin-the youngest twin. Върнах се на клипа и видях Kwangmin..И той беше сладък,но брат му ме грабна..
Изведнъж всичко загасна..
-МАМОООООО!КАКВО СТАНА-изкрещях,за да ме чуят.
-Тока спря,Ева спокойно след малко ще се появи..
Изнервих се доста.Как можаха точно сега да спрат тока??
Отидох до гардероба си и обух къси гащи и сложих един потник.Вързах косата си доста небрежно,сложих козирката,грабнах телефона си и седнах на леглото..Замислих се "защо се облякох така?"..това беше странно бях облечена все едно ще излизам навън.В следващият момент нещо сякаш ме привлече и излязох навън.Беше около 15:00ч и слънцето печеше яростно,но това не ме интересуваше.Поех по пътя към парка,макар че не ми се щеше да видя Джихюн и останалите там.
Минаха около десет минути и стигнах в парка.Любопитството ми надделя и отидох до мястото,където обикновено се събирахме с останалите.Познайте какво видях?
Джихюн и Ким!Яростта ми мина границата!Джихюн отлично знаеше,че не понасям Ким.Дори веднъж ми обеща,че няма да се сближава с нея..Усетих,че сълзите ми напират навън.Не бях човек на емоцията,или поне не плачех за такива глупости,но този път,без да знам защо просто исках да плача.Реших,че е най-уместно да се прибирам към вкъщи.Вървейки по улицата,с насълзени очи,минах покрай някакъв супермаркет.Влезнах вътре и отидох при сладоледите,наведох се и си взех един.За щастие,нямаше опашка и плащането стана бързо.
В магазина влезна едно момче,което беше доста задъхано.Не можах да видя лицето му,но забелязах че косата му е руса.Момчето изтича до мен и ми взе козирката,след което я сложи а главата си.Все още обмислях какво е станало,когато момчето сложи ръката си на раменете ми-все едно сме двойка.Беше доста висок,поне глава над мен.Той ме повлече и излезнахме от магазина.Отпред имаше тълпа момичета,около 10-15 на брой.
-Къде отиде?-попита ни едно момиче.
-Натам-момчето до мен посочи нанякъде и тълпата тръгна натам.
Сега забелязах,че той имаше шал на лицето си.Отдръпнах се от него и леко ядосано попитах:
-Какво става тук?Какъв е този цирк?Какво искаш от мен?
Момчето ми върна шапката,с поклон и развърза шала си.След това почна да диша така,сякаш се е освободил от някаква ужасна тежест.Стори ми се доста познат,но не знаех от къде.
Гледах го няколко минути,а той също ме гледаше.
-Какво?-попитах аз,защото не издържах повече.
-Наистина ли не ме позна?
-Кой да позная?-очудено погледнах към него.
Той почна да танцува доста идиотски,изглежда беше доста радостен,че не го познавам.
-Искаш ли да те изпратя до вас?Между другото аз съм Youngmin-момчето ми подаде ръка.
-Ева-хванах ръката му и го погледнах в очите.Стори ми много приятен..и сладък..Не си и представях,че това ще бъде човека,който ще промени мен и живота ми изцяло.
Момчето ме хвана под ръка и двамата тръгнахме към нас..Но се оказа,че 4 часа сме се разхождали по улиците.
Вървяхме,гледахме се и разговаряхме.Общо взето знаехме вече много неща един за друг.Но всичко хубаво си има край.Той се усети и ме попита накъде живея..Каза ми,че трябва да тръгва.Когато ме остави на вратата ми каза:
-Това беше..Чао!
След това се обърна и тръгна по улицата.Аз се прибрах и се замислих "това не може да свърши така",грабнах една химикалка и излязох да го догоня.Тичах и виках след него.Той се обърна и ме изгледа засмяно.Аз дотичах до него и хванах ръката му.Написах телефонния си номер + "ще чакам да ми се обадиш" и после като 5 годишните деца избягах към вкъщи с подскоци.
Прибрах се и видях,че вече е станало 20:14часа.Обикновено щях да вечерям,но сега не чувствах глад.Отидох в стаята си и опитах да включа компютъра-уви все още нямаше ток.Наложи се да си пусна музика от телефона и да лежа в леглото си..
Не знам колко време съм лежала,нито кога съм заспала,но се събудих към 23:30ч.Чувствах се наспала.Първоначално се опитвах да заспя отново,но не ставаше..Вкъщи беше тъмница..Нямаше нито компютър,нито телевизия,нито лампи..Взех телефона си и се сетих за Youngmin.Целият ден мина наново пред очите ми.Усещах,че съм започнала да го харесвам..Но това беше странно,как е възможно за един ден да се влюбя?Но явно беше възможно..
В мислите ми за Youngmin беше минал 1 час.Телефонът ми започна да вибрира-някой ми звънеше..
Но кой може да ми звъни толкова късно?Беше непознат номер.
-Ало-леко плахо вдигнах.
Другата страна мълчеше..
-Ало-повторих.
-Ева-ши?-доста тихо прошепна някой.Досетих се,че е Youngmin.
-Youngmin-shi!Радвам се,че ми се обади-казах със спокойна интонация,въпреки че сърцето ми биеше поне със 200 удара в минута.
-И ти ли не можеш да заспиш?-попита ме той.Ахх колко сладко нали?
-И аз ми-исках да кажа миличък,но го промених-И аз не спя..Просто съня не иска да ме посети явно..
-Мислех си за теб-Youngmin доста ме изненада с това.Да му призная ли,че и аз мислех за него?Не се колебах и отговорих:
-И аз мислех за теб..И за днес..
-Ева-ши..Искам да се видим отново?
-ОМО..Когато кажеш-сърцето ми щеше да избухне.
-Мислех си за други ден пак на същото място към 14:00 часа..
-Там съм-уверих го.
-Искаш ли да си говорим още?-това предложение беше твърде изкушаващо,за да откажа.
-Разбира се!
-Ти беше от Бургария нали?
Избухнах в смях..
-Какво стана?-попита ме Youngmin,уплашен.
-Охх не се произнася "бургария",а България-през смях му казах..
Така докато го науча да каже България минаха 2-3 минути..
-Ева-ши ти х...-Youngmin тръгна да ме пита нещо,но нищо не чух.
-Ало..Ало??-погледнах телефона си и познайте-нямах батерия.
Дойде ми да се самоубия..Толкова ме хвана яд..Започнах да псувам на всички езици и си удрях главата във възглавницата..
След като се успокоих получих просветление "БОЖЕ МОЙ ТОВА Е YOUNGMIN OT BOYFRIEND!!!"
Вече всичко ми стана ясно.И фенките,и шала,и това защо ме гледаше странно той..
Дойде ми да се самоубия отново..
"Но защо ли не ми каза кой е?Може би иска да е просто Youngmin с някой,а не Youngmin-the oldest Jo twin.."
Помислих си "добре да видим,до кога ще продължи тази игра на криеница"
Следващата нощ не спах..

много яко

чакам следващата с нетърпение Smile

~Глава №2 ~
'Ах,какво ми става?'
Част първа
Спах до късно.Мисля че беше към 13:00 часа като се събудих.Станах и с коса,по-рошава от на овца,се довлякох до банята.Вкъщи нямаше никой,за това дори не си направих труда да затворя вратата.След като си свърших работата,отидох пред мивката и се погледнах в огледалото:
-омг-измъмрих на себе си,след като видях как изглеждам и влачейки се се върнах в стаята си.
С огромно удоволствие се метнах отново в леглото.
-ТЕЛЕФОНА-мисълта за снощния разговор успя не само да ме събуди,а направо ме разтърси като ток.Скочих и веднагически включих телефона си да се зарежда.Нямате си и на представа как ми олекна,като разбрах,че имаме ток..Сякаш изгубен човек,беше намерил дома си..Е добре де това няма нищо общо,но да го караме нататък...
След като оставих телефона започнах да мисля.
"Ох сега да му звъня ли?Да го питам ли дали да излезнем?" и още много мисли се въртяха в главата ми.Телефона светна-значи можеше да го включа вече!С усмивка на лице вкарах пин кода и нетърпеливо тропах с крак,докато телефона не реши най-накрая да ми даде да видя телефонните номера.Ахх ето го и номера на Youngmin..Ахх божке оттоке?Да му звъня ли,да не му ли звъня,какво да правя?
Имах чувство,че главата ми ще се пръсне от хилядите мисли.Изведнъж чух:
~Would you be my girfliend? ~
ОМОНА някой ми звънеше!!!
-Ало-ентусиазирано вдигнах.
-Ева,стана ли мамо?-wtf майка ми е била...
-Станах,мамо.И моля те не ми звъни,чакам обаждане!-дори не знам защо казах това...Сега тя щеше да ме разпитва...
-От к..-вече бях затворила.
"Извинявай мамо" мислех си аз и реших да оправя поне косата си.
Взех четката си и започнах да се реша.Изведнъж корема ми изкъркори..Как ми се ядеше само!
За съжаление хладилника беше празен.Реших да сляза до магазина под нас.Взех малко пари,обух си къси гащи,сложих потник и тръгнах.Почти бях долу,когато се сетих,че косата ми все още е пусната.
-Какво толкова,кой ще ме гледа-казах си и излязох на улицата.
Магазина беше отсреща,само трябваше да пресека.
"Няма коли" помислих си и притичах.
-Добро утро,Джи Юн-а!-поздравих.
-Ева-ши,добро утро и на теб...Въпреки,че вече минава обяд-отвърна ми Джи Юн,която работеше като продавачка в магазина.
-Ще взема само това-оставих на касата една зърнена закуска.
-Добре.Какво е станало с теб?Изглеждаш по-лъчезарна от всякога-каза Джи Юн и маркира закуската.
-Лъчезарна ли?-казах аз,докато опипвах бузите си.-Нищо не е станало,може би така ти се струва.
-Сигурно си права...Приятен ден!
-Чаоо!
Излязох на улицата,усмихната.Какво ми се случваше,защо постоянно се усмихвах?Няма значение...Видях,че пред нашият вход стоеше някой.Беше с черен суичър и си беше сложил качулката.Навън беше сигурно 40 градуса,а той със суичър,даже беше с дълъг панталон.
Пресякох улицата и тръгнах да вадя ключовете си от джоба.И ето тук съдбата изигра ролята си.Докато вървях към вратата се спънах в един камък и полетях напред по най-идиотският начин,който може да си представите.Бях затворила здраво очите си и просто чакай да се просна на земята.Но нещо ме хвана и се оказах в нечии ръце.Бавно отворих очите си и видях един ангел пред мен.Добре де,това беше странно сега и халюцинации имах 0.0
-Т-т..т...Ти?-успях да кажа и побързах да се измъкна от хватката му.
-Ева-ши?
-Какво правиш тук,Youngmin-shi?
-Ами..майка ми има една приятелка,която живее наблизо и в момента си говорят.Аз реших да се разходя малко...
-Аха-правех се,че го слушам,а всъщност през цялото време зяпах как се мести устата му.
Имах чувство,че още малко и от широко отворената ми уста щеше да потече лига.
-Ева-ши?Добре ли си?-Youngmin се доближи до лицето ми и ме погледна в очите.
-Ъъ..да просто преди малко се събудих-чак сега се сетих,че изглеждах по-смотано от всякога...
-А,сетих се да те питам..Какво стана с теб снощи?
-Падна ми батерията на телефона,а вкъщи нямаше ток...-айш,това звучеше по-тъпо извинение от неговото.
-Така ли...
Чудех се какво да кажа.
-Younming-shi...Искаш ли да се качиш горе?-това беше странно.Сега говорех дори без да мисля..Истината беше,че никога не бях канила момче вкъщи.
-Наистина ли?-Youngmin се усмихна и кимна.
-Да се качваме тогава.-отворих вратата и двамата започнахме да изкачваме стълбището.Дори не се сетих за зарязаната самотна зърнена закуска,лежаща пред входа...докато не влезнахме вкъщи и корема ми не изкъркори отново.
-ОМО!-извиках аз и Youngmin подскочи до мен.
-Какво има?-видимо стреснат ме попита той.
-Забравих си закуската долу пред входа.
-Аз ще отида-Youngmin излезе и тръгна по стълбите.
Използвах момента,за да оправя поне лицето си..Косата не беше толкова важна..
За щастие изглеждах будна,а не полу-заспала както обикновено.
Зачаках Youngmin в кухнята.Но той не се връщаше.Какво става с този човек,да не се е пребил по стълбите?
-Не мога повече-казах на глас и тръгнах към вратата.
Не знам накъде съм гледала,но отваряйки вратата се оказах лице в лице с Youngmin...Или по точно брада в лице,защото не стигах до очите му.
Той се беше засилил толкова много,че се наложи да ме прегърне или и двамата щяхме да се озовем на пода.Разбира се аз щях да бъда смачканата...
В момента в който той ме прегърна,усетих сърцето му.
"Значи не съм само аз?" помислих си и чух смеха му.Последвах го и се засмях.Youngmin се отдръпна от мен и ми подаде закуската с две ръце.
-Заповядай!-изглеждаше като малките дечица,които ти подаряват любимата си играчка,защото си играл 1 минутка с тях.
-Много благодаря!-поклоних се и го приканих да влезе вътре.
Затворих вратата,след което показах къде е банята.Той отиде да си измие ръцете и се върна при мен.
-Хайде в кухнята?Youngmin-shi ти закуси ли вече?
-Всъщност не съм...
-Супер,тогава ще ядем заедно ^^
Отидохме в кухнята и си направихме закуска.Зърнена закуска + мляко-the best!!!Хаха не можете да отречете любовта ми към зърнените закуски..
-Youngmin-shi...Ти вчера какво тръгна да ме питаш,когато телефона ми загасна?-сетих се да го попитам.
-Амии всъщност..Щях да те питам харесваш ли ме..ееее...со.Точно така,щях да те питам харесваш ли месо?Мислех някой път,ако искаш да излезем на McDonald's?
"айш това ли било"-помислих си аз.
-Оо обожавам McDonald's!Направо като го ям и се чувствам като в рая!
-Супер искаш ли утре да излезем?
-И без това нямам работа...
-Добре,хайде пред вас към 14:00 часа?
-Добре-кимнах и и продължих да зяпам устните му...
След като се наядохме,показах на Youngmin къде е стаята ми,която впрочем беше оправена като никога досега.Той влезна там,а аз останах за да отсервирам.Youngmin искаше да ми помогне,но не му позволих.Ее не е ли джентълмен..Хаха изумих се от себе си,дори не знаех,че думата "джентълмен" присъстваше в речника ми...
Оправих чиниите и тръгнах към стаята си.Отворих вратата и видях Youngmin да лежи по гръб на леглото.Беше подпрял главата си на ръката и беше втренчен към вратата.
-Какво?Муха ли имаше на вратата?-пошегувах се аз и погледнах зад вратата...
-Не,чаках да дойдеш-отвърна Youngmin и усетих как почервенявам.
-Хайде де там ли ще стоиш цял ден?-Youngmin потупа леглото и ми направи знак да дойда до него.
-Няма нищо лошо.Приятели сме нали?
-Д..да-отвърнах и се запътих към леглото.
"Стой спокойна и не го гледай в очите!Стой спокойна и не го гледай в очите!Стой спокойна и не го гледай в очите!"
Повтарях си аз,като същевременно не откъсвах погледа си от ангелското му лице...

Б.А:както вече сте видяли,това е първата част..Утре ще получите втората част,за да ви държа под напрежение *зъл смях* Извинете,ако има грешки просто бързах да я напиша и не съм редактирала....
Teaser for next part:
"Защо е толкова близо до мен?Боже мой от какъв зор трябваше лицето му да е толкова близо до моето?Айш тези устни ><"

Невероятна глава .. Браво .. чакам 2 част ^^ <3

Моят принц на бял кон Tumblrlntdxqytde1qkzg83

ей, страхотен фик! Мисля, че ще го следя занапред ^^

Браво !! Историята е много добра Smile

Давай само така sunny

Вече ме запали ще взема да я следя Wink

[b] [i]

фикът е супер интересен...аз също ще го следя Shocked

много яка глава lol!

нямам търпение за втората bounce

Глава №2
Част втора
'Влюбих се...'
"Стой спокойна и не го гледай в очите!Стой спокойна и не го гледай в очите!Стой спокойна и не го гледай в очите!"
Повтарях си аз,като същевременно не откъсвах погледа си от ангелското му лице...
Но беше невъзможно да не го гледам в очите.Той беше втренчен в мен и колкото и да исках не можех да отлепя погледа си от Youngmin.
Седнах в края на леглото и все още бях притеснена.От какво ли?И аз не знаех отговора.
-Ева-ши,защо си чак там?-Youngmin се засмя и хвана ръката ми.В този момент сякаш забравих всичко.Не се притеснявах,не бях и нервна.Отпуснах се назад и легнах до него.
Всъщност двамата лежахме по гръб,рамената ни се докосваха,а между главите ни имаше разстояние около 5-10см.
-Ева-ши,ти къде учиш?
-Аз уча рисуване в художествената гимназия.
-Чинча?Можеш ли да ми нарисуваш нещо?
-Разбира се.Но сега ли?
-Не,не сега.Някой път като ти се рисува си помисли за мен и ми нарисувай нещо ^^
Youngmin...от този ден започнах да си мисля за теб,не само когато рисувах,а постоянно...
Двамата лежахме по гръб и мълчахме.Главата ми щеше да се пръсне от мисли,но така и не измислих тема за разговор.
-Ева-ши,извинявай ако съм нахален,но имаш ли зарядно за този телефон?-Youngmin извади някакъв телефон от джоба си и ми го подаде.
-Хаха какво съвпадение баща ми има същият,сега ще ти го донеса.
Изправих се и отидох до един шкаф в хола,за да взема зарядното.Върнах се в стаята и въпреки,че знаех каква гледка ме очаква,сякаш ми прималя като видях Youngmin да лежи на леглото ми.
-А,дошла ли си.-Youngmin се изправи от легналото положение и седна.
Включих телефона да се зарежда и се запътих към леглото.Точно щях да седна и главата ми се замая.Сигурно е било заради топлото време,не знам.Стана ми много лошо и паднах на леглото.
-Ева-ши,забавно ли е?-Youngmin явно не разбра,че ми е лошо.
Той се изправи и повтори падането ми със смях.Аз също се засмях,защото когато той падна на леглото започна да подскача нагоре-надолу от засилката.Моментално забравих,че ми е лошо и се изправих,за да пробвам да скоча на леглото.
Така двамата започнахме да се редуваме.Един път той скачаше,един път аз.Беше ни забавно,макар че бяхме като малките дечица.
Беше негов ред да скача,но аз забравих и тръгнах да скачам.В последният момент се спрях и му направих знак да мине пред мен.Но той отказа и ми направи знак аз да скоча.В един момент и двамата решихме да скочим и в следващата секунда лицето ми беше на сантиметър-два от неговото.
"Защо е толкова близо до мен?Боже мой от какъв зор трябваше лицето му да е толкова близо до моето?Айш тези устни ><" това си мислех,докато гледах как Youngmin ми се усмихва.
-Ева-ши?Ева-ши?-чух гласа му.Явно се бях заблеяла прекалено много-Може ли да се преместиш?-леко притеснен ме попита Youngmin.
Без да отговоря се търкулнах върху леглото и легнах по гръб.
-Фиу..-казах си аз,сякаш ми е олекнало от нещо.
-Ева-ши,искаш ли да си тръгвам вече?
-НЕЕ..тоест защо толкова рано?
-Притеснявах се да не ти досаждам много...
-Не ми досаждаш,как може един приятел да е досаден?
-Добре тогава-привидно не беше развълнуван,но бях сигурна че в момента отвътре се радва.
От някъде започна да свири мелодия.
-Ах,телефона ми-Youngmin отиде и вдигна телефона.
След като свърши разговора си той се върна в стаята и изглеждаше пребледнял.
-Какво е станало?-попитах аз.
-Закъснях за феен...майка ми ме чака вече и трябва да слизам-той тръгна към вратата и обу обувките си.
-Кога ще се видим пак?-айш,че съм тъпа нали утре щяхме да излизаме..
-Утре в 14:00 нали?-попита ме Youngmin.
-Да-усмихнах се.
-Ева-ши,аз ще тръгвам вече-Youngmin ми помаха и отвори вратата.
-Ами прегръдка?-изпуснах се аз.
-Какво?-Youngmin се усмихна с единият край на устата си.
-Амии всички мои приятели се прегръщат за здрасти и чао и си помислих..нали сме приятели?
Youngmin се засмя и ме прегърна.Аз го прегърнах с двете ръце през кръста и сложих главата си на гърдите му.
Този момент щях да го помня вечно...
След като се пуснахме му казах чао и се прибрах вътре.
-Айш това беше супер яко-започнах да си говоря на глас със себе си...
Върнах се в стаята си и легнах,където лежеше по-рано Youngmin.
-Обичам те-казах докато гушках чаршафа...Изглеждах като идиот и не осъзнавах кога съм се влюбила...

*тук пиша от мое лице,не от Ева*
-Youngmin-ah,защо се забави толкова много?Къде беше?-Kwangmin се нахвърли върху брат си.
-Бях с един ангел...
-Какви ги говориш 0_0-Jeongmin се появи...с огледало в ръка.
-Хьонг ти как така не си пред огледалото?-Youngmin се опита да промени темата.
-То е тук-Jeongmin вдигна огледалото и започна да се оглежда.
-По-добре побързай и се преоблечи.После ще ми разказваш за "ангела"-Kwangmin се оплези и остави Youngmin да се преоблече.
"Вече ми липсва"

-Youngmin и Ева мислеха един за друг и се бяха отнесли в мечти..
"Вече ми липсва"

П.П:Заповядайте с втората част ^^ Не е нещо много,но се надявам да ви хареса

много якооо I love you

толкова са сладки bounce

нямам търпение за следващата глава lol!

-Хьонг ти как така не си пред огледалото?
-То е тук.
Very Happy

оо супер сладки са дамата ^^ I love you

Невероятна е главата .. браво .. много ми харесва ^^ но исках целувка да има *sun*

Моят принц на бял кон Tumblrlnjkhsedh11qkzg83

Хах ... Частите стават все по-хубави Давай в същият дух sunny

Моят принц на бял кон Tumblr_ln6ccs6jov1qjm851o1_500

Глава №3
~Разочарованието ~
*В стаята на Boyfriend*
-Ох нещо съм изморен-Minwoo се просна на дивана.
-Хьонг,оправяй се по-бързо,искам да се прибираме-Youngmin даваше зор на Kwangmin.
-Нали щяхме да излизаме с останалите?
-Еми няма да излизаме-Youngmin избута брат си и му направи знак да си събира нещата.
-Добре де,добре-измрънка под нос Kwangmin и започна да прибира всички неща,които беше извадил.
-Minwoo-аh,мърдай!-Hyunseong измести краката на макнаето и се изтегна в останалото свободно пространство.
В този момент влезе лидера и въодушевено попита:
-Хора ще излизаме нали?
-Да-извика Kwangmin,но получи лакът в корема..-Даааа бе-довърши той и погледна с изтребващ поглед към брат си.
-Защо?-Jeongmin се включи в разговора,от нищото.
-Ти си бил тук?-Youngmin погледна учудено Jeongmin и задърпа Kwangmin да си тръгват.
-Еми щом съм тук съм тук,иначе нямаше да съм тук и ти нямаше да питаш дали съм тук-Jeongmin започна да се обяснява.
-Какво!?-Hyunseong нищо не разбра.
-Къде отивате хьонг?-MInwoo се разбуди и хвана Youngmin точно,преди да затвори вратата.
"Айш" мислеше си Youngmin и каза:
-Имаме работа вкъщи..
-НЯМАМЕ РАБОТА-извика Kwangmin и вратата се затвори пред носа му.
-Какво им става на тея двамата?-Donghyun се обърна към останалите от групата и отговорът на всички беше въртене на глава...
-Ние ще излизаме нали?-Jeongmin нямаше какво да прави цяла вечер и се надяваше да излязат с момчетата.
Останалите се съгласиха и 4-мата се разхождаха цяла вечер..
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
През това време Youngmin & Kwangmin вървяха към дома си.
-Защо искаше да се прибираме бързо?-Kwangmin питаше за стотен път.
-Наистина ли ще ми досаждаш цяла вечер,ако на ти кажа?-Youngmin гледаше въпросително.Kwangmin кимна и отново попита:
-Таа защо бързаме толкова?
-Айш как може да си толкова досаден...Питай ме нещо друго,каквото и да е ще ти отговоря,но не и това става ли?
-Добре...Тогава ми кажи за какъв ангел ми говореше по-рано?
"Охх не се сетих за това" помисли си Youngmin.
-Ами...знаеш ли чувството,когато някой те води някъде?Не мога да ти обясня..
-Лъжеш ме-Kwangmin познаваше брат си и веднага се досети за лъжата.
-Как разбра?
-Близнаци сме,усещам.Сега ми кажи истината!
-Добре...Всичко започна,когато...
Youngmin разказа всичко,което се беше случило между него и Ева.
-Уау...честито!-каза Kwangmin след като свърши историята.
-За какво?
-Как какво влюбен си-Kwangmin се засмя,но след това получи още едно сръгване.
-Не съм влюбен!!!
-Добре..добре-смееше се Kwangmin слушайки брат си да отрича отново и отново...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Ева*
Аз лежах цяла вечер в леглото си.Имах чувството,че времето нарочно се бави.Беше към 22:00ч.Ох оставаха само 16 часа до срещата ни..
-Боже до там ли стигнах-казах си на глас и отидох да си измия зъбите.
Като се върнах в стаята си много се разочаровах като видях,че са минали само 6 минути...
Взех телефона си с надеждата да имам съобщение от Youngmin...Но пак се разочаровах.Започнах да се чудя дали да не му се обадя...Или пък да му оставя смс?
Реших да му напиша смс:
'Youngmin-shi,желая ти лека нощ и сладки сънища ^^~ '
Натиснах прати и се метнах в кревата.Малко по-късно получих отговор:
'Лека нощ,Ева-ah ^^ Нямам търпение до утре~'
Като прочетох отговора,реакцията ми беше "ОМО"...
"Хаха значи не само аз нямам търпение" мислех си докато се натисках да заспя...Но вълнението беше прекалено много,имах чувството че са минали пет хиляди века от както легнах,но като погледнах телефона нямаше и половин час...Върнах се в леглото и се опитвах да заспя,опитвах,опитвах и опитвах,но не се получаваше...
Станах и отидох да пийна чаша вода.Погледнах към часовника и се изненадах-вече беше станало 01:00 часа.Леле колко много време съм се въртяла в кревата...
След това се върнах и няма десет минути,успях да се пренеса в страната на сънищата...
Събудих се към 11:00 часа..Скочих от леглото и си помислих,че съм се успала.Погледнах часовника и после спокойно се оправих.Отне ми около 20 минути да се оправя.Обух цикламени къси гащи,а отгоре бях със светло розов потник.Пуснах косата си по рамената и сложих едни розови обеци.
Мисля,че сега е момента да ви кажа как изглеждам.
Имам русо-кестенява коса и пъстри очи.Висока съм 169см.Не съм дебела,не съм и слаба...Имаше моменти,в които си мислех,че съм дебела,но това е минало...Всъщност съм 48-49кг.Харесвам се и то много...Какво самочувствие имам само,ама без него накъде?Все пак,за да ни харесват и ние трябва да се харесваме ~
Беше 13:45часа.Нямах какво да правя вкъщи и слязох долу пред блока,за да чакам.През две секунди поглеждах часа на телефона.
Вече минаваше 14 часа,а Youngmin все още го нямаше.Реших да не му звъня,за да не изляза досадна.Реших да чакам до 14:30 и тогава да му се обадя.
Обаче мина половин час и аз не се обадих,реших още 15 минути да му дам.Минаха и 15-те минути и той не се появи.
Набрах номера му и познайте какво?
"Номерът на абоната е изключен или е извън обхват"
Пробвах още няколко пъти да му звънна,но всеки път беше изключен телефона.Щях да полудея.
Ами ако се беше случило нещо с него?Ох не ми се и помисляше.
"Всичко е било шега..." казах си и се прибрах вкъщи.Извадих сладоледа и започнах да се тъпча...
-Всичко е било шега,просто се е е*авал с мен...Айш не ми пука!И без това всички момчета са тъпаци...Да си гледа работата!-говорех си ядосана...

"Ох Ева сега сигурно ще ме намрази" мислеше си Youngmin,докато излизаше на сцената заедно с останалите от групата за поредното изпълнение...

П.П:Здравейте хора ^^ Поредната глава е готова...Тази стана малко тъпичка,но в следващата ще има доста драма xD Дано ви е харесала

не мисля, че главата е тъпа ...чакам следваща Razz

Главата си беше страхотна според мен ^^

Моят принц на бял кон Tumblrlmabvbx48k1qkzg83

и на мен много ми харесва и нямам търпение за следващата

кеке много са ми сладки двамата ^^ само че не се ли развиват прекалено бързо събитията?

нямам търпениеее за следващата глава cheers

Глава №3 Част първа
13:30
Youngmin беше готов да тръгне.Беше облякъл 3/4 панталони и син къс ръкав.В момента се гледаше в огледалото и оправяше косата си.
-Да не се правиш на Jeongmin-hyong?-Kwangmin изскочи отзад и уплаши Youngmin.
-Не може ли да се погледна веднъж в огледалото?
-Направо да беше погледнал мен-Kwangmin се изпъчи,след като изтъкна факта,че двамата имаха еднакви лица...или не толкова еднакви.
-Тръгвам!-Youngmin извика,за да го чуят всички...но осъзна,че само брат му беше у тях и седеше пред него.
-Чао-Kwangmin помаха и избута брат си навън.
Kwangmin затвори вратата и започна да подскача от радост,че е останал сам.Отиде в кухнята и си направи зърнена закуска с мляко,въпреки че не беше време за закуска.Беше си измислил мото "Ям закуска,щом няма какво друго да се хруска",или преведено-щом няма нищо сготвено да яде закуска...Очевидно не можеше да си направи нищо.
Минаха 3-4 минути за блаженство и входната врата се отвори.
-Крадец-помисли си Kwangmin и се скри зад плота на кухнята.
-Kwangmin-ah!!!-чу се крясък.
-Ти пък защо се върна?-Kwangmin позна гласа на брат си и се изправи.
Youngmin влезна в кухнята,а след него се дотътри мениджърът им.
-Hyuk-hyong,защо си тук?-Kwangmin се опули леко.
-А ти защо си по боксерки?-попита мениджърът на свой ред и Kwangmin се огледа.Беше само по боксерки.
-Ами аз...кефех се на свободата-обясни набързо Kwangmin и изтича да се облече.
След като се облече,Kwangmin попита:
-Защо се връщаш и то с Hyuk-hyong?
-Точно вървях по улицата и някаква кола натисна клаксона и ме накара да подскоча...Обърнах се и hyong каза да се кача вътре.Оказа се,че сега ще имаме репетиция за Music Bank-обясни Youngmin.
-Нали щеше да е утре репетицията?-Kwangmin попита,докато изучаваше кожичките около ноктите си.
-Променили са я,утре нямало кога да ни сложат да репетираме.Все пак утре ще репетират Hyunah,2PM,Block B,Dana & Sunday...-почва да изрежда Youngmin,но Kwangmin го прекъсна.
-Да,да,добре.
-Момчета трябва да тръгваме-обади се мениджърът и побутна близнаците по-гърба.
Тримата се изнизаха и заключиха вратата.Качиха се в колата на мениджъра и потеглиха към сградата на KBS.
-Hyuk-hyong,ами останалите къде са?
-Вече са там.Обадих им се по-рано.
-А защо нас ни взимаш с колата?-попита Youngmin.
-Бях на гости на една приятелка,а тя живее наблизо и реших да мина да ви взема.Достатъчно ли ти е обяснението?-на шега попита Hyuk,но не получи отговор.
Пътуването беше мълчаливо.Никой не говореше,само песента,която вървеше пречеше на мъртвешката тишина да завладее колата.
Точно в частта "Baby i'm inlove with you" Youngmin се сети,че трябва да се обади на Ева,за да й каже,че няма да може да дойде.Вече беше станало към 13:55 часа.
Той бръкна в джоба си,но телефонът му го нямаше.Погледна в другият джоб,но там се мяркаха само 2-3 дъвки.
-По дяволите!-извика Youngmin и сложи ръка на устата си.
Hyuk и Kwangmin в един глас попитаха:
-Какво има?
-Телефонът ми е останал на масата в кухнята,hyong моля те да се върнем,трябва да се върнем!-замоли се Youngmin.
-Не може,репетицията е от 14:00 часа,а ние вече пристигнахме.Hyuk отвори вратата и слезе.
Youngmin го последва с физиономия "ама как така".За нещастие не помнеше телефона на Ева и нямаше как да й се обади.
Близнаците отидоха в съблекалнята при останалите.
-Здравейте-весело поздрави Kwangmin,а Youngmin просто отиде и се метна на стола.
-Какво му има пак?Вчера беше превъзбуден,днес обратното.-попита Hyunseong.
-Не питай-Kwangmin го отряза и отиде да се приготвя.
-Момчета бързо облечете дрехите и излизайте на сцената-една нуна остави дрехите на близнаците и излезе.
Kwangmin се облече на бързо,а Youngmin все още се бореше с ципа на панталона.Преди да започне да псува,Minwoo му помогна.
-Hyong,защо не ми говориш?-попита Minwoo,докато сваляше якето на Youngmin от закачалката.
-Просто не съм в настроение-отговори Youngmin и облече якето.
-Хайде момчета искам хубаво представяне!-окуражи ги мениджърът,преди да излязат на сцената-И Youngmin-ah,махни посърналата физиономия и се усмихвай!После като слезеш от сцената се цупи,колкото си искаш.
Чуха се викове на фенки.Кога са успели толкова бързо да разберат за смяната на репетицията?
-Ева-ши,сигурно ще ме намрази-мислеше си Youngmin и излезе на сцената.
Виковете на фенките го дразнеха ужасно много в този момент.Обикновено би им се радвал много,но този път бяха доста изнервящи.

-Айш,най-накрая свърши!-радваше се Youngmin,докато слизаха от сцената-Вече мога да не се усмихвам-и усмивката слезе от лицето му.
-Youngmin-ah,много си странен последните два дни-каза Jeongmin.
-Странен ли?
-Мхм-кимнаха всички.
Youngmin сви рамене и се запъти към съблекалнята.Изведнъж му хрумна,че колкото по-бързо се прибере,толкова по-бързо ще се обади на Ева.
Сякаш силите отново се върнаха и той се затича.
-Youngmin-ah,за къде си се разбързал толкова?-Taeyceon спря Youngmin.
-Бързам!-отвърна Youngmin и излетя към съблекалнята.
-Виждам,че бързаш.Нали това питам-Taecyeon каза на себе си.
За нещастие в съблекалнята Youngmin го очакваше мениджърът.
-Къде са другите?Трябва да тръгваме за солфеж.
-МОЛЯ!!!-ченето на Youngmin още малко щеше да докосне пода...

хаха горкото то, крайно време е да го пуснат да се обади ;д

охх бедното дете оставете го намираа Razz